Температурата навън е околко 33 градуса но у дома се усеща като 50. Горещо, гадно, влажно като в лисича дупка( въпреки че не съм много сигурна, че сравнението е правилно). Кожата ми е като тиксо-където се допра и се залепвам като пощенска марка. И все пак готино е, че е лято. По-добре лепкава от жегата, отколко с шушулка на носа при - 20 градуса (ей това ми предстои съвсем скоро). И така де, за  n-ти пореден ден си стоя и си мечтая за един-два коктейла на плажа(за предпочитане Мохито) с група верни и подивели от горещините, също като мен, другарчета. Основният и непреодолим проблем в момента е, че всички са се пръснали по четирите краища на света и съм си сам самичка. А пък сам не се излиза. Особено лятото във Варна, когато е препълнено с досадни туристи. Всичко кипи от живот, а аз няма с кого една бира да изпия. Ако и вие сте самотна душа, изтормозена от летните жеги и изгубена в джунглата на големия град заповядайте, заедно да изплачем мъката си. И един специален поздрав за всички волни отпускари.